|
КАТЕГОРИЯ НА ТРУДНОСТ
Глава I
НАД ГЛАВАТА
Известно време все още се подпирам на лакти в плътния, изгладен от ветровете фирн. Изведнъж обаче ме доядява на собствените ми ръце, които се съпротивляват без участието на волята - по инерцията на упорството, отиващо си от мен заедно със силите, измръзнало заедно с душата и нямащо никакъв смисъл. Тогава разпервам ръце и се отпускам по корем, забил се в грапавия, приличащ на рафинирана захар улегнал сняг.
Кавуненко и Пискулов ме гледат в тила. Добре, че не виждат лицето ми - не искам да прочетат в него всичко, което мисля и за тях, и за себе си, и за глупавата страст, която ни е довела тук. Те са смешни в своята глупашка вяра в тази игра. Време е да отрезнеят, макар и тук, на 7000 м. височина. С възрастта освен килограми би трябвало да се натрупва и още нещо... А при тях растеше само наивността, нищо не изстудяваше техния жар. Даже този чужд, непригоден за живот печален свят на ледници и камъни, където е страшно и студено на очите, където всяка молекула кислород е преброена...
Те искат да се мъкна заедно с тях на четири крака още половин километър нагоре... заради играта, която - сега ми е ясно - не си струва труда.
Усмихвам се, тъй като те смятат - ще полежи, ще отдъхне и ще стане, както винаги! Но този път няма да стана. Мисля си злорадо, че ми потръгна: имам хипоксия* - планинска болест. И по право, и по съвест мога да не ставам - там, на земята, на хората в моето състояние им дават кислород...
Продължението ще намерите на
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
